„ЛИРИКА”
Иван Динков (1932-2005 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Надеев
Иван Динков
ЛИРИКА
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия твои пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Митингът ще бъде малко тъжен
и за женските очи голям.
Но защо по шопски да се лъжем:
и на литър, и на килограм?
С нови песни за добра родина
младостта нехайно прошумя:
рано сутринта като коприна,
късно вечерта като басма.
Страшно ли е? Няма нищо страшно.
Всяка ода става реквием.
Спомените носят патрондаши,
за да можем лесно да умрем.
Пък и всичко е до знак набрано...
Пък и всичко прави равен сбор...
След смъртта на Димчо Дебелянов
ангелите вече нямат хор.
Ти ли си Иване? Откъсни ги
тия тъмни пръсти, но свири!
От далечни пътища и книги
дните си отново събери.
Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.
ЛИРИКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Надеев)
Ты ли это, Иван? Да вырви
пальцы прочь, но играй, не ври!
По дорогам дальним и книгам
снова дни свои собери.
Разбушуемся не по-женски,
грустно будет ещё, смотри.
Но зачем же по-деревенски
одурачивать и хитрить?
Песни юности, вы мне снитесь,
об отчизне шумя большой:
поздно вечером – словно ситец,
рано утром – совсем как шёлк.
Страшно? Это ещё не страшно.
Ода в скорбь превратится вновь.
Это памяти патронташи,
смертью полные до краёв.
Всё уже – до последней точки…
Неминуемый высший сбор…
Умер Димчо – и словно прочерк,
поперхнулся ангельский хор.
Ты ли это, Иван? Да вырви
пальцы тёмные, но играй!
По дорогам дальним и книгам
дни свои опять собирай.
Это слабость – искать предлога,
чтоб в стихах надрывать сердца.
Жизнь – всего лишь ткань перевода
всем известного образца.